МЕЖДУ ПРОШКАТА И ОТМЪЩЕНИЕТО
Кол.3:13
Претърпявайте си един друг, и
един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого;
както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.
Две са
най-големите предизвикателства на живота ни – 1.възможността да си
спомняме миналото и да имаме силата да го приемем, такова каквото е,
2.и представата ни за бъдещето и невъзможността да го контролираме.
На второто отговаряме с обещания,
А за първото ще научем днес.
КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ПРОСТИШ?
• ПРОЩЕНИЕТО Е - милост и любов, и вяра в БОГА.
1.ПРОЩЕНИЕТО
е начин да покажем на другите, а и на себе си, че ги приемаме и обичаме
такива, каквито са. Прощаването или опрощаването е залегнало дълбоко в
християнския живот и се приема като белег на духовно благородство.
Умението да прощаваме ни кара да се чувстваме по-добри, духовно
израстнили хора в Божията благодат.
2.ПРОЩЕНИЕТО ни предпазва от
желанието за отмъщение. Обяснението е, че когато прощаваме, приемаме
случилото се като факт, който не можем да променим, и освобождаваме
другия от вина. И когато вече пред нас няма вина във нас няма и желание
за омраза и отмъщение.
Много връзки и приятелства се провалят не
заради грешниците, не заради вината на другите, а заради „святостта и
гордостта“ във нас, които не ни позволяват да се смиряваме и да
прощаваме, както Христос направи на нас.
3.ПРОЩЕНИЕТО ни позволява
отново да общуваме с някого. Но дали пък ще имаме същото доверие на
онзи, който веднъж ни е излъгал? Има една песен, в която се казва:
„...Върнете се и си простете и непростимите неща“. Тук става въпрос да
имаме собствена вътрешна мярка и точна преценка за това кое е маловажно и
заради кое не си заслужава да се мразим и нараняваме. Когато просим не
означава че ние губим самоуважението си и авторитета си, напротив,
когато простим ние показваме нашия духовен растеж, който е над другите.
ТРЯБВА ЛИ ДА ОТМЪЩАВАМЕ?
В
случай че не простим, ставаме враждебни, изпълнени сме с гняв и омраза
срещу този, който ни е ОБИДИЛ, НАРАНИЛ, ИЗЛОЖИЛ и сме готови сме да
търсим ОТМЪЩЕНИЕ. Често пъти се втурваме да измисляме всякакви неща, за
да накажем човека, който ни е наранил. Защо го правим?
Причината е в
гордостта ни, която не позволява някой да се подиграва с нас. Защото
имаме за себе си наша оценка, че сме по-добри, по-духовни, по-способни,
по-талантливи и че другите не могат да се сравнят и с най малкия ни
пръст. НО ТОВА Е НАШАТА ОЦЕНКА ЗА НАС ---- А КАКВА Е БОЖИЯТА ОЦЕНКА ЗА
НАС? ТОВА Е НАЙ ВАЖНОТО, ЗАЩОТО ТО Е ИСТИНСКОТО!!!!!!!!!
Нерядко
отмъщаваме, като се оправдаваме с думите, че става дума за
справедливост, която искаме да възстановим. Само че, както знаем,
насилието ражда насилие, омразата ражда омраза, непослушанието и
непокорноста на властта на църквата, ражда презрение и отхвърляне от
Божията благодат. Когато цар Саул не се покори на думата на пророк
Самуил и когато си позволи да принесе жертва на Бога без присъствието и
разрешението на пророка, Бог му говори с думите…”ДО КОГА ЩЕ СЕ МОЛИШ ЗА
САУЛ, АЗ ВЕЧЕ ГО ОТХВЪРЛИХ”..
Стратегията „Аз печеля – ти губиш”
КОЯТО МНОГО ЧЕСТО ПРИЛАГАМЕ В НАШИЯ ЖИВОТ като искаме да покажем че ние
сме двигателите на църквата и че без нас всичко ще рухне и падне, в един
следващ етап сменя своята посока и резултата става ТИ ПЕЧЕЛИШ, А АЗ
ГУБЯ.
Прекъсването на този кръг може да се случи чрез осъзнаване на собствените чувства И С ИДВАНЕТО ДО ПОКАЯНИЕ.
ЗАЩО Е НЕОБХОДИМО ДА ПРОЩАВАМЕ?
Важно
е да осъзнаем, че хората и светът около нас са такива каквито са. И от
нас самите зависи как те ще ни влияят. Ние сме тези, които решаваме
доколко ще позволим дума или постъпка да ни наранят и дали изобщо ще го
допуснем. И в същото време не можем да избягаме от ударите и болката,
защото това е единственият начин да „порастваме”, да се разбираме, да се
приемаме и да се обичаме.
Обикновено ние добре виждаме греховете на
другите, а своите (често пъти по-големи) не забелязваме, защото
себелюбието, горделивостта и злобата са ни завладели.
Иисус Христос
нарича лицемер всекиго, който вижда слабостите и грешките на другите, но
не забелязва собствените си грехове. Да съдиш другия е лесно, а да
съдиш самия себе си е трудно. Необходимо е преди всичко да извършиш
най-тежкото, тогава без много усилия ще извършиш лекото. Ако това
житейско правило се изпълняваше от всички, на земята би настъпил блажен
мир и постоянна радост.
Взаимното опрощение е един от пътищата, който води към тъй мечтания от всички ни благословен живот.
В тази връзка да си спомним думите на Фьодор Достоевски, че за да
простиш, трябва да разбереш, а разбереш ли - не можеш да не простиш.
Какво
ще рече да разбереш? - Ще рече да вникнеш в мислите на другия, да видиш
в неговото "аз", да разбереш кое го кара към една или друга негова
постъпка, да се поставиш на негово място, да погледнеш на себе си и на
другите през неговите очи. Успееш ли да сториш това искрено и всецяло,
тогава в лицето на другия ще видиш себе си и мярката към другия ще
приложиш към себе си. А това ще рече, че си го разбрал. Разбереш ли
другия, поставяйки се на негово място, не можеш да не му простиш.
Прощавайки на другия, все едно прощаваш на себе си. С каквато мярка
мериш, с такава ще ти се отмери.
Живеем в усилно време. Нервите ни са
опънати до край, станахме груби и забравихме вековни християнски
ценности на които ни учи Господ Исус Христос, и днес всеки търси вината
за това във другите. Не е ли време да
отворим ушите си и особено в деня на взаимното-опрощението да чуем Божия
призив: обичай и прощавай! На това ни учи сам Иисус Христос, Който
казва: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости
небесният ви Отец" (Мат. 6:14).
Бог е щедър. Неговата любов е
безмерна. Нека се опитаме да вземем частица от нея. Тя ще стопли
вледенените ни сърца, ще регулира отношенията ни един към друг. Нека
простим на всички всичко в името на Божията любовта. Да си простим
взаимно в Божия храм,. Това ще бъде крачка за нов духовен растеж и нов
принос към радостта на общото помирение. И нека не забравяме, че грехът
отчуждава хората един от друг, а прошката ги сближава и побратимява.
Какво наистина е прошката ?
Разбрахме ли какво всъщност означава да прощаваш ? Разбрахме ли какво носи опрощението ?
Много ми се иска да повярвам, че сме разбрали, но истината е, че това не е така.
“Око
за око, зъб за зъб” гласи закона за отмъщението, но да отмъстиш за
причиненото ти зло означава да се изравниш и да станеш като човека който
ти причини злото.
Някой ни причинява болка или неудобство и ние
задължително трябва да си го върнем, но това означава да слезем на
неговото ниво, да станем като него, а може и да станем повече от него в
неговото падението и зло и да си кажем “Едно Око за Две Очи, Един зъб
за Цяло Чене”. Щом отмъщението е слизане на надолу, то какво е
опрощението? Издигане на горе ли е ? Да, опрощението е именно
извисяване, издигане!
Днес никой нямаше да знае кой е бил Христос
или какво е извършил ако не беше простил греха, злото и злобата на
човека! Той каза …ОТЧЕ ПРОСТИ ИМ!!!
Без Христовото прощение нямаше да има възкресение или възнесение, нямаше да го има христовия завет, днес
нямаше да ни има и нас!
Да
се научим да прощавате, да прощаваме на тези, които ни нараняват.
Много често те дори не си дават ясна сметка, че го правят! Те дори не
осъзнават, че са ни наранили и ние крием гняв и омраза в сърцата си към
тях ! Омразата е най-силната отрова и тя ще разяде сърцето ни отвътре,
ще го унищожи, ще унищожи и нас.
Ако обаче простите, няма да има омраза в сърцето ви, то ще е чисто и леко и то ще ппрелива от радост.
Ако
вие не се радвате значи на много хора има да прощавате, много чернилка
и неприязън сте събрали в сърцето си. То е станало мръсно и тежко,
оковано е във вериги. Как тогава да ви е леко и приятно да живеете като
сърцето ви така страда ? Как да се радвате на живота като имате буца,
камък тежаща няколко тона вместо сърце? Не можете да се радвате, как ще
можете? За да се радва човек трябва да има чисто и леко сърце, което да
трепка и подскача в гърдите му, да не е обременено и затлачено от
гордост, омраза и отмъщение.
Простете, опростете се, простете първо
на себе си, след това на хората, които обичате и най-вече на хората,
които не обичате. Опростете най-вече хората, които са се провинили пред
вас и камък ще ви падне от сърцето Ще видите колко леко и приятно ще ви
стане. Защо ли? Защото ще се издигнете над отмъщението, над злобата, над
гнева, над омразата. Това е канарата, която смазва сърцето ви, това е
канарата заради която едва едва дишате. Когато простите тя ще падне от
вас, вие ще се издигнете над нея. Ще дишате леко и свободно, ще сте
истински свободни, няма вече да има какво да ви тежи и ограничава,
сърцето ви ще е чисто и леко. Вместо с мрак и омраза ще се изпълни с
мир, светлина и любов. Ще се изпълни с тях, даже ще се препълни и ще
започне да прелива, защото чрез прошката вие сте престанали да ги
мразите, чрез опрощаването на дълговете и прегрешенията, които имат те
към вас ще се извисите над тях. Ще се издигнете над злобата, над гнева,
над омразата, над отмъщението. Ще изпитвате единствено безкрайна лекота и
свобода, безкрайен мир, духовно светлина и любов!
БОГ ДА НИ БЛАГОСЛОВИ!
НЕКА СИ ОПРОСТИМ!
29.12.2011Г., ЯМБОЛ, ПАСТОР ИВАН ГЕОРГИЕВ
